Политика за класификация и етикетиране на данни

Политиката за класификация и етикетиране на данни е основополагащ елемент на информационната сигурност на организацията. Основната ѝ цел е да установи стабилна, стандартизирана рамка за категоризиране и етикетиране на информационни активи въз основа на чувствителност, рискова експозиция и регулаторни изисквания. Тази формална структура гарантира, че всички данни на организацията — независимо дали са цифрови или физически, с вътрешен или външен произход — са подходящо идентифицирани по отношение на тяхната важност и нужди от защита. Политиката се прилага универсално за всички видове информационни активи, включително документи, бази данни, записи, имейли, устни комуникации и физически носители. Мандатът ѝ обхваща всички среди, в които данните се съхраняват или обработват: локален ИТ, облачни услуги, мобилни устройства и отдалечени работни пространства. Служители на всички нива, външни изпълнители, доставчици на услуги на трети страни и партньори от трети страни, които взаимодействат с данни на компанията, подлежат на принципите на тази политика. Политиката също така определя приложимостта си към лични данни, подлежащи на закони като GDPR, както и към данни, обменяни с клиенти, регулатори и бизнес партньори. Ключовите цели включват установяване на единна схема за класификация на данни въз основа на последствията от излагане или компрометиране. Собствениците на информационни активи носят отговорност за присвояване и поддържане на коректни класификации, докато ИТ/системните администратори прилагат технологични контролни мерки, като тагване на метаданни, ограничения за достъп и шифроване, съответстващи на всяко ниво на класификация. Служителите и външните изпълнители се обучават и носят отчетност за прилагането на етикети, спазването на протоколи за боравене и поддържането на точност през целия жизнен цикъл на информацията. Политиката изисква използването на постоянни, видими етикети (чрез горни/долни колонтитули, печати, водни знаци или метаданни), които се интегрират с бизнес и технически работни потоци. Метаданните за класификация се синхронизират в регистър на активите, системи за управление на съдържанието и платформи за сигурност, за да подпомогнат одитна готовност и регулаторно разкриване. Дефинирани са няколко нива на класификация: Публично, Вътрешна употреба, Поверително и Ограничено, всяко с точни изисквания за боравене и защита. Например, Поверително и Ограничено изискват шифроване, контрол на достъпа, одитно регистриране и физическа или логическа сегрегация. Политиката съдържа ясни правила за прекласификация, обработване на изключения и компенсиращи контролни мерки в ситуации, в които стандартните процедури не могат да бъдат следвани (напр. наследени системи, аварийни разкрития). Обучение, периодичен преглед и текущ мониторинг осигуряват осведоменост и укрепват правилното поведение при боравене с данни. Несъответствието подлежи на документирани дисциплинарни процеси, включително повторно обучение или потенциални правни действия при тежки нарушения. Допълнително, всички инциденти или изключения се регистрират и ескалират съгласно Политика за реагиране при инциденти. Проектирана да отговаря на широк набор от международни стандарти и бизнес изисквания, тази политика е кръстосано реферирана с релевантни рамки, включително ISO/IEC 27001, ISO/IEC 27002, NIST SP 800-53, EU GDPR, EU NIS2, EU DORA и COBIT 2019. Механизмите за прилагане и съответствие включват регулярни одити, използване на технологични инструменти (като предотвратяване на загуба на данни (DLP) и валидиране на контролите за класификация), докладване към ръководството и участието на Ръководен комитет по информационна сигурност и правен консултант в постоянно подобряване. По този начин Политиката за класификация и етикетиране на данни формира гръбнака за защита на бизнес, клиентски, партньорски и регулирани данни и е критичен компонент на цялостното управление на информационната сигурност.