Политика за управление на риска, свързан със зависимостта от доставчици

Политиката за управление на риска, свързан със зависимостта от доставчици (P41), е разработена, за да отговори на нарастващия регулаторен и оперативен контрол върху уязвимостите във веригата на доставки. Тъй като атаките по веригата на доставки и системните прекъсвания все по-често засягат организации по целия свят, политиката надхвърля базовото съответствие, като въвежда структуриран, риск-ориентиран процес за управление на зависимостите от доставчици. Основната ѝ цел е да предостави на организацията ясни процедури за идентифициране, оценка и смекчаване на рисковете, свързани с прекомерна зависимост от външни доставчици, особено тези, които поддържат критични ИКТ операции. Политиката отговаря пряко на основни законодателни изисквания, като членове 21(3) и 22 от Директивата NIS2, като изисква ключови контроли: първо, всички съществени доставчици (хардуер, софтуер, облак, телекомуникации, управлявани услуги и др.) да бъдат категоризирани според тяхната критичност; второ, да бъде създаден и непрекъснато актуализиран регистър на зависимостите от доставчици, който да записва ключова информация, включително дали доставчикът е единствен източник или дали е възможна замяна. За всеки ключов доставчик се изискват годишни и събитийно обусловени оценки на риска, с ясни модели за точкова оценка, които да оценяват риска от зависимост и концентрация. Ако органи или секторни оценки на риска определят доставчик или технология като високорискови, тази политика гарантира, че ръководството на организацията е информирано и че адаптивни стратегии за риск се прилагат своевременно. Оперативно политиката разпределя отговорности между Управление на доставчици (които притежават регистъра и ръководят оценките), Управление на риска (които интегрират констатациите в решенията за корпоративен риск), Набавяне (които вграждат диверсификацията в договорите), ИТ операции (които проектират планове за непредвидени ситуации) и самите доставчици (които предоставят данни за уверение и уведомления). За области с висока зависимост политиката изисква документирани мерки за непредвидени ситуации, вариращи от ангажиране на алтернативни доставчици, поддържане на авариен инвентар, осигуряване на преносимост на данните от доставчици на SaaS, до интегриране на отказ на доставчик в планове за непрекъсваемост на бизнеса. Централна силна страна на P41 е изискването ѝ за непрекъснат мониторинг: новини за доставчици, заявки за удостоверения за съответствие (например получаване на SOC отчети) и предупреждения за инциденти се подават директно към рутините за повторна оценка. Вътрешният одит ежегодно проверява съответствието и тества ефективността на мерките за непредвидени ситуации (напр. симулирани прекъсвания при доставчик). Най-малко веднъж годишно зависимостите, тенденциите и напредъкът по смекчаването се представят на висшето ръководство и се отразяват в циклите за преглед на Система за управление на информационната сигурност (СУИС). Тези разпоредби демонстрират амбицията на политиката: не само да защитава срещу известни рискове, но и да изгради рамка, която бързо интегрира външни предупреждения или регулаторни промени. Чрез кодифициране на вътрешни прагове (като лимити за концентрация на облачни натоварвания) и прилагане на устойчив договорен език относно уведомления, преходи и разкриване на подизпълнители тя вгражда устойчивост на всяка стъпка от взаимоотношенията във веригата на доставки. Накрая P41 е изрично позиционирана като усъвършенствана политика с добавена стойност, незадължителна за някои организации, но предлагаща конкурентно предимство чрез сигнализиране за зряло управление на риска във веригата на доставки. Тя е предназначена за използване от всички отдели, които взаимодействат с доставчици, а съгласуването ѝ с най-добри практики (ENISA, ISO/IEC 27001/27002:2022, DORA) я прави адаптивна за нуждите на индустриално съответствие и одит.